За книгата: година / Алексей Яковлевич Рябичкин седеше удобно в кабинета си в Офиса на съдия-изпълнителя на първия лагер на Московския район и, облегнал се на стола си, изгради планове за близкото бъдеще. Той преплете ръце около врата си, разрошвайки леко тъмната си къдрава коса, на която завиждат много млади хора в Новогиреево. Най-накрая той ще може да направи истинска криминалистична лаборатория с всички необходими инструменти, инструменти и химически реактиви. Според науката, както се очаква. В отворените му кафяви очи блестяха искри на вълнение, гъстите тъмни вежди се изкачиха доста високо на челото му, така че изглеждаше, че никога няма да се върнат. Което предизвика леко безпокойство в останалата част от лицето. Леко вирнатият нос и правилните устни неволно последваха примера и само безразличните уши останаха на мястото си, без да участват в общата суматоха. Но не, минута по-късно бегълците се върнаха на мястото си и лицето на млад красив мъж беше възстановено до предишните си пропорции.